24 апр. 2014 г., 00:09

Незабравима среща

687 0 1

(из цикъла "Вицове в рими")

„Да ти призная, няма да забравя
до края на живота си кафето –
разправя Пешко на Иван – в което
жена си срещнах... шашнах се направо!”

„Било е, значи, много романтично!”
„Романтика ли? – отговаря Пешко –
По-скоро бих ти казал, че е смешка
ако не беше страшно и трагично!

Седя си аз с любовницата, значи,
и мисля, че жена ми си е в къщи,
когато най-случайно се обръщам
и виждам ги по недвусмислен начин

прегърнати - жена ми и съпруга
на мойто гадже. А и тя ме гледа...
хем някак си сконфузена и бледа,
хем явно гневна, че ме вижда с друга.

Той също се обърна, каза нещо...
и гаджето ми... абе... фарс направо!
Та вярвай ми, че няма да забравя
докато мърдам тази наша среща!”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...