(из цикъла "Вицове в рими")

„Да ти призная, няма да забравя
до края на живота си кафето –
разправя Пешко на Иван – в което
жена си срещнах... шашнах се направо!”

„Било е, значи, много романтично!”
„Романтика ли? – отговаря Пешко –
По-скоро бих ти казал, че е смешка
ако не беше страшно и трагично!

Седя си аз с любовницата, значи,
и мисля, че жена ми си е в къщи,
когато най-случайно се обръщам
и виждам ги по недвусмислен начин

прегърнати - жена ми и съпруга
на мойто гадже. А и тя ме гледа...
хем някак си сконфузена и бледа,
хем явно гневна, че ме вижда с друга.

Той също се обърна, каза нещо...
и гаджето ми... абе... фарс направо!
Та вярвай ми, че няма да забравя
докато мърдам тази наша среща!”