Apr 24, 2014, 12:09 AM

Незабравима среща

680 0 1

(из цикъла "Вицове в рими")

„Да ти призная, няма да забравя
до края на живота си кафето –
разправя Пешко на Иван – в което
жена си срещнах... шашнах се направо!”

„Било е, значи, много романтично!”
„Романтика ли? – отговаря Пешко –
По-скоро бих ти казал, че е смешка
ако не беше страшно и трагично!

Седя си аз с любовницата, значи,
и мисля, че жена ми си е в къщи,
когато най-случайно се обръщам
и виждам ги по недвусмислен начин

прегърнати - жена ми и съпруга
на мойто гадже. А и тя ме гледа...
хем някак си сконфузена и бледа,
хем явно гневна, че ме вижда с друга.

Той също се обърна, каза нещо...
и гаджето ми... абе... фарс направо!
Та вярвай ми, че няма да забравя
докато мърдам тази наша среща!”

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...