Apr 24, 2014, 12:09 AM

Незабравима среща

679 0 1

(из цикъла "Вицове в рими")

„Да ти призная, няма да забравя
до края на живота си кафето –
разправя Пешко на Иван – в което
жена си срещнах... шашнах се направо!”

„Било е, значи, много романтично!”
„Романтика ли? – отговаря Пешко –
По-скоро бих ти казал, че е смешка
ако не беше страшно и трагично!

Седя си аз с любовницата, значи,
и мисля, че жена ми си е в къщи,
когато най-случайно се обръщам
и виждам ги по недвусмислен начин

прегърнати - жена ми и съпруга
на мойто гадже. А и тя ме гледа...
хем някак си сконфузена и бледа,
хем явно гневна, че ме вижда с друга.

Той също се обърна, каза нещо...
и гаджето ми... абе... фарс направо!
Та вярвай ми, че няма да забравя
докато мърдам тази наша среща!”

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...