liviq (Здравка Бонева)
142 828
28 янв. 2009 г., 21:53

Незабравимо 

  Поэзия
494 0 4
 

Помня как прибоят притихна

във ласкавите длани на брега

и мислите ни, от морска пяна възкръснали,

над нас разпиляваха светли лъчи.

И времето спряло своите крачки,

за да слуша на сърцето щастливия пулс...

Беше топло безвремие, сладко -

на страстен шепот, предчувствие, зов.

И само в нашите душевни предели

незабравим остана мигът.

След това безпаметно себераздаване

очите ни рисуват нови мечти.

© Здравка Бонева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Така е, всеки има право да възприема по своему, Танче!
    Радвам се, че беше тук и ти благодаря!
    Поздрав и
  • Безвремие и себераздаване са красиви думи, стига да са сложени на място, както в твоя случай.
    Всеки има право да възприема по своему, нали!
    На мен ми хараса, Здравче!
    Поздрав!
  • idemidoidemi (Идеми Дойдеми)- благодаря за разбора.
    Радвам се,че имам възможност да кача повторно стари текстове

    Ели, благодаря и на теб
  • И нека се роят незабравимите мигове в живота ти, Здравка!
Предложения
: ??:??