Незабравимо

Поэзия

637 0 4

Помня как прибоят притихна

във ласкавите длани на брега

и мислите ни, от морска пяна възкръснали,

над нас разпиляваха светли лъчи.

И времето спряло своите крачки,

за да слуша на сърцето щастливия пулс...

Беше топло безвремие, сладко -

на страстен шепот, предчувствие, зов.

И само в нашите душевни предели

незабравим остана мигът.

След това безпаметно себераздаване

очите ни рисуват нови мечти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

liviq (Здравка Бонева)

Така е, всеки има право да възприема по своему, Танче!
Радвам се, че беше тук и ти благодаря!
Поздрав и

2009-01-29T12:17:25+02:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Безвремие и себераздаване са красиви думи, стига да са сложени на място, както в твоя случай.
Всеки има право да възприема по своему, нали!
На мен ми хараса, Здравче!
Поздрав!

2009-01-29T11:20:04+02:00
liviq (Здравка Бонева)

idemidoidemi (Идеми Дойдеми)- благодаря за разбора.
Радвам се,че имам възможност да кача повторно стари текстове

Ели, благодаря и на теб

2009-01-29T10:14:18+02:00
voda (Елица Ангелова)

И нека се роят незабравимите мигове в живота ти, Здравка!

2009-01-29T04:43:25+02:00