Jan 28, 2009, 9:53 PM
Незабравимо
Помня как прибоят притихна
във ласкавите длани на брега
и мислите ни, от морска пяна възкръснали,
над нас разпиляваха светли лъчи.
И времето спряло своите крачки,
за да слуша на сърцето щастливия пулс...
Беше топло безвремие, сладко -
на страстен шепот, предчувствие, зов.
И само в нашите душевни предели
незабравим остана мигът.
След това безпаметно себераздаване
очите ни рисуват нови мечти.
© Здравка Бонева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Безвремие и себераздаване са красиви думи, стига да са сложени на място, както в твоя случай.
Всеки има право да възприема по своему, нали!
На мен ми хараса, Здравче!
Поздрав! -
idemidoidemi (Идеми Дойдеми)- благодаря за разбора.
Радвам се,че имам възможност да кача повторно стари текстове
Ели, благодаря и на теб -
И нека се роят незабравимите мигове в живота ти, Здравка!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Радвам се, че беше тук и ти благодаря!
Поздрав и