Незабравимо

Poetry

634 0 4

Помня как прибоят притихна

във ласкавите длани на брега

и мислите ни, от морска пяна възкръснали,

над нас разпиляваха светли лъчи.

И времето спряло своите крачки,

за да слуша на сърцето щастливия пулс...

Беше топло безвремие, сладко -

на страстен шепот, предчувствие, зов.

И само в нашите душевни предели

незабравим остана мигът.

След това безпаметно себераздаване

очите ни рисуват нови мечти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

liviq (Здравка Бонева)

Така е, всеки има право да възприема по своему, Танче!
Радвам се, че беше тук и ти благодаря!
Поздрав и

2009-01-29T12:17:25+02:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Безвремие и себераздаване са красиви думи, стига да са сложени на място, както в твоя случай.
Всеки има право да възприема по своему, нали!
На мен ми хараса, Здравче!
Поздрав!

2009-01-29T11:20:04+02:00
liviq (Здравка Бонева)

idemidoidemi (Идеми Дойдеми)- благодаря за разбора.
Радвам се,че имам възможност да кача повторно стари текстове

Ели, благодаря и на теб

2009-01-29T10:14:18+02:00
voda (Елица Ангелова)

И нека се роят незабравимите мигове в живота ти, Здравка!

2009-01-29T04:43:25+02:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0