Незабравимо

Poesía

639 0 4

Помня как прибоят притихна

във ласкавите длани на брега

и мислите ни, от морска пяна възкръснали,

над нас разпиляваха светли лъчи.

И времето спряло своите крачки,

за да слуша на сърцето щастливия пулс...

Беше топло безвремие, сладко -

на страстен шепот, предчувствие, зов.

И само в нашите душевни предели

незабравим остана мигът.

След това безпаметно себераздаване

очите ни рисуват нови мечти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

liviq (Здравка Бонева)

Така е, всеки има право да възприема по своему, Танче!
Радвам се, че беше тук и ти благодаря!
Поздрав и

2009-01-29T12:17:25+02:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Безвремие и себераздаване са красиви думи, стига да са сложени на място, както в твоя случай.
Всеки има право да възприема по своему, нали!
На мен ми хараса, Здравче!
Поздрав!

2009-01-29T11:20:04+02:00
liviq (Здравка Бонева)

idemidoidemi (Идеми Дойдеми)- благодаря за разбора.
Радвам се,че имам възможност да кача повторно стари текстове

Ели, благодаря и на теб

2009-01-29T10:14:18+02:00
voda (Елица Ангелова)

И нека се роят незабравимите мигове в живота ти, Здравка!

2009-01-29T04:43:25+02:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0