Незабравимо
Помня как прибоят притихна
във ласкавите длани на брега
и мислите ни, от морска пяна възкръснали,
над нас разпиляваха светли лъчи.
И времето спряло своите крачки,
за да слуша на сърцето щастливия пулс...
Беше топло безвремие, сладко -
на страстен шепот, предчувствие, зов.
И само в нашите душевни предели
незабравим остана мигът.
След това безпаметно себераздаване
очите ни рисуват нови мечти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Здравка Бонева Всички права запазени
