28.01.2009 г., 21:53 ч.
Незабравимо
Помня как прибоят притихна
във ласкавите длани на брега
и мислите ни, от морска пяна възкръснали,
над нас разпиляваха светли лъчи.
И времето спряло своите крачки,
за да слуша на сърцето щастливия пулс...
Беше топло безвремие, сладко -
на страстен шепот, предчувствие, зов.
И само в нашите душевни предели
незабравим остана мигът.
След това безпаметно себераздаване
очите ни рисуват нови мечти.
© Здравка Бонева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Безвремие и себераздаване са красиви думи, стига да са сложени на място, както в твоя случай.
Всеки има право да възприема по своему, нали!
На мен ми хараса, Здравче!
Поздрав! -
idemidoidemi (Идеми Дойдеми)- благодаря за разбора.
Радвам се,че имам възможност да кача повторно стари текстове
Ели, благодаря и на теб -
И нека се роят незабравимите мигове в живота ти, Здравка!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Радвам се, че беше тук и ти благодаря!
Поздрав и