VyaraP (Вяра Петрова)
1 0
28 авг. 2013 г., 21:29

Незабравка 

  Поэзия
386 0 0

 

Не мога да те разбера,

мъча се - не мога!
Дори във края на деня -
олекнал в тихата умора.
 
С друга си сега.
В очите ù се взираш.
Трудно ти е. Мъчиш се в нощта -
моите устни да откриеш.
 
Тях ги няма -
те са само в спомените благи,
ласките безброй -
ровиш в стара рана!
 
Казваш ти: - не те обичам вече...
Как не разбра? Или изгубила
във мислите си леки дори 
и свойта трезвота?
 
 
Аз не вярвам - никак даже!
В твоите очи красиви -
песен, лято - взаимността
от дълбоки кладенци се вади.
 
Твоята любов олеква - тихо... бавно.
Но обичам те до края!
Мисля, че това е важно!
 
Исках да мога да те повикам.
Да мога...
Исках при мен със светлините 
да те имам до болка, да те имам.
 
Мъчно ми е и няма да крия.
Нима, че казвам: "Не ми пука",
нима, че казвам -
За тебе е всичко! 
Обичам те, моя малка душичко!
 
Объркана съм,
не ща да крия.
Объркана съм - не е същото,
Щом в твоите устни
чужди се впият.
 
Не те виня,
а себе си едвам.
През смъртта и радостта
ще ме намериш винаги там.
 
Там, на пейката,
която помни нашите мечти,
пейката, която заковала е моите лъжи.
 
Отказвам се хиляди пъти.
Ала болката шепти.
Дори да има друга обич, не ме забравяй 
и не ме кори.

© Вяра Петрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??