Незабравка

 

Не мога да те разбера,

мъча се - не мога! Дори във края на деня - олекнал в тихата умора.   С друга си сега. В очите ù се взираш. Трудно ти е. Мъчиш се в нощта - моите устни да откриеш.   Тях ги няма - те са само в спомените благи, ласките безброй - ровиш в стара рана!   Казваш ти: - не те обичам вече... Как не разбра? Или изгубила във мислите си леки дори  и свойта трезвота?     Аз не вярвам - никак даже! В твоите очи красиви - песен, лято - взаимността от дълбоки кладенци се вади.   Твоята любов олеква - тихо... бавно. Но обичам те до края! Мисля, че това е важно!   Исках да мога да те повикам. Да мога... Исках при мен със светлините  да те имам до болка, да те имам.   Мъчно ми е и няма да крия. Нима, че казвам: "Не ми пука", нима, че казвам - За тебе е всичко!  Обичам те, моя малка душичко!   Объркана съм, не ща да крия. Объркана съм - не е същото, Щом в твоите устни чужди се впият.   Не те виня, а себе си едвам. През смъртта и радостта ще ме намериш винаги там.   Там, на пейката, която помни нашите мечти, пейката, която заковала е моите лъжи.   Отказвам се хиляди пъти. Ала болката шепти. Дори да има друга обич, не ме забравяй  и не ме кори.