Незабравка

VyaraP (Вяра Петрова)
1 0

28.08.2013 г., 21:29 ч.

Поезия

383 0 0

Не мога да те разбера,

мъча се - не мога!

Дори във края на деня -

олекнал в тихата умора.

С друга си сега.

В очите ù се взираш.

Трудно ти е. Мъчиш се в нощта -

моите устни да откриеш.

Тях ги няма -

те са само в спомените благи,

ласките безброй -

ровиш в стара рана!

Казваш ти: - не те обичам вече...

Как не разбра? Или изгубила

във мислите си леки дори

и свойта трезвота?

Аз не вярвам - никак даже!

В твоите очи красиви -

песен, лято - взаимността

от дълбоки кладенци се вади.

Твоята любов олеква - тихо... бавно.

Но обичам те до края!

Мисля, че това е важно!

Исках да мога да те повикам.

Да мога...

Исках при мен със светлините

да те имам до болка, да те имам.

Мъчно ми е и няма да крия.

Нима, че казвам: "Не ми пука",

нима, че казвам -

За тебе е всичко!

Обичам те, моя малка душичко!

Объркана съм,

не ща да крия.

Объркана съм - не е същото,

Щом в твоите устни

чужди се впият.

Не те виня,

а себе си едвам.

През смъртта и радостта

ще ме намериш винаги там.

Там, на пейката,

която помни нашите мечти,

пейката, която заковала е моите лъжи.

Отказвам се хиляди пъти.

Ала болката шепти.

Дори да има друга обич, не ме забравяй

и не ме кори.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.