Той не мисли, а се моли,
не предмети, а окови.
Той не свири, той ридае,
не вижда, не чува, не знае.
Не вика, не може,
не диша, не иска,
горе за него е долу,
незапочнато, вече готово.
Той не мисли, а се моли,
не предмети, а окови.
Той не свири, той ридае,
не вижда, не чува, не знае.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивайло Граматиков Все права защищены
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
