Той не мисли, а се моли,
не предмети, а окови.
Той не свири, той ридае,
не вижда, не чува, не знае.
Не вика, не може,
не диша, не иска,
горе за него е долу,
незапочнато, вече готово.
Той не мисли, а се моли,
не предмети, а окови.
Той не свири, той ридае,
не вижда, не чува, не знае.
© Ивайло Граматиков All rights reserved.