Той не мисли, а се моли,
не предмети, а окови.
Той не свири, той ридае,
не вижда, не чува, не знае.
Не вика, не може,
не диша, не иска,
горе за него е долу,
незапочнато, вече готово.
Той не мисли, а се моли,
не предмети, а окови.
Той не свири, той ридае,
не вижда, не чува, не знае.
© Ивайло Граматиков All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
