Незапомненото щастие

Поэзия » Любовная, Философская

838 0 3

Магията на незапомненото щастие

откъсва се като черупката на мида

и стапя сляпото мълчание,

както сълзата разтопява книга.

Една сълза самотна във дъжда

всред хилядите капки се е скрила

и чака да я прибере съня,

да си отиде както се е появила.

А аз се скитам и вали дъжда,

и ме обвива бавно в тъмнината.

Светът е тих и плаче затова,

че нечия душа изчезва в мрака.

Магията на непостигнатото щастие

затваря се като черупката на мида.

И толкова години на мълчание

побрани са в една сълза и си отиват.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Деван (Деян Иванов)

О толкова е хубаво, Елица!
Прости ми, че чак сега се върнах и прочетох какво си написала.
Наистина ме разтърси! Ще го прочета още няколко пъти, за да го усетя още по-добре.
Няколко седмици нямах какво да пиша и не влизах в сайта. За малко да пропусна тези красиви стихове, които си написала.
Благодаря още веднъж!

2021-04-22T00:07:54+03:00
Melanie (Елица Георгиева)

По повод годините мълчание се замислих и написах нещо...
Дано ти допадне като поетично резониране :
Едно мълчание…

В едно мълчание без глас се спрях,
потънах в капилярите му тиха,
аз нечия любима, помня, бях,
но после враговете ме убиха.

И търсих път обратно към дома,
към нечие сърце събрало нежност,
пресрещнах го във други светове,
с душа усетих в него свойта вечност.

Говорих му, но той не ме позна
разделяха ни неми разстояния,
безгласен в свойта шепа ме прибра
и резонира моите стенания.

Той дълго гледа моите следи,
очите му изстинаха от взиране,
разказах му аз всичко за Преди,
постигнах пак душевно разкодиране.

Накрая си отидох като дъжд
изгубен във безкрайната Вселена,
спасих го сам самичка отведнъж,
в съня му пак докрай осъществена.

23.03.2021г.
Елица

2021-03-23T12:59:10+02:00
Скитницa

Светът е тих и плаче затова,
че нечия душа изчезва в мрака.
Тъгата и болката създават красиви редове...

2021-03-22T13:57:14+02:00