Магията на незапомненото щастие
откъсва се като черупката на мида
и стапя сляпото мълчание,
както сълзата разтопява книга.
Една сълза самотна във дъжда
всред хилядите капки се е скрила
и чака да я прибере съня,
да си отиде както се е появила.
А аз се скитам и вали дъжда,
и ме обвива бавно в тъмнината.
Светът е тих и плаче затова,
че нечия душа изчезва в мрака. ...