31 окт. 2008 г., 07:05

Незатихнало

Поэзия » Философская

742 0 11

                                                                             "Всяка песен
                                                                               е едно затихване на любовта.
                                                                               Всяко светило -
                                                                               едно затихване на времето.
                                                                               Един възел във времето.
                                                                               И всяка въздишка -
                                                                               затихване на един вик".

                                                                                     Фредерико Гарсия Лорка

Крачи поетът из градините на Андалусия,
пее ли, пее "канте хондо" на изгрев, на залез...
Стене ли, стене из пясъчните дюни на душите ни,
като вричане безбрежно населя земно дните ни,
като видения вълнения сее вечно цъфтящи
неповехнали бели рози, увити с бръшлян...
Пей, поете, пей, не замлъквай и ти, камбанно
денонощно "дуенде", в покълнала рана
недалеко си от родната Гренада...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

враната (Маргарита Василева)

Оле!!!

2008-11-02T21:27:34+02:00
voda (Елица Ангелова)

Достойно за Лорка.
Поздрав!

2008-10-31T18:48:59+02:00
alex_ucho (Алекс учо)

Много хубаво-браво,а Фредерико да го духа!

2008-10-31T16:28:04+02:00
тюркоаз (Мариола Томова)

Благодаря - и аз чувствувам близко всичко испанско - поезия,
музика, история, народ!

2008-10-31T12:48:27+02:00
Победител (Васил Георгиев)

Поздрави за този чудесен стих, Мариола! Велик поет е Лорка! Бил съм по Андалусия и неговата Гранада и споменът остава незабравим за мен!

2008-10-31T12:05:42+02:00