Незатихнало
"Всяка песен
е едно затихване на любовта.
Всяко светило -
едно затихване на времето.
Един възел във времето.
И всяка въздишка -
затихване на един вик".
Фредерико Гарсия Лорка
Крачи поетът из градините на Андалусия,
пее ли, пее "канте хондо" на изгрев, на залез...
Стене ли, стене из пясъчните дюни на душите ни,
като вричане безбрежно населя земно дните ни,
като видения вълнения сее вечно цъфтящи
неповехнали бели рози, увити с бръшлян...
Пей, поете, пей, не замлъквай и ти, камбанно
денонощно "дуенде", в покълнала рана
недалеко си от родната Гренада...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариола Томова Все права защищены
