31.10.2008 г., 7:05 ч.
Незатихнало
"Всяка песен
е едно затихване на любовта.
Всяко светило -
едно затихване на времето.
Един възел във времето.
И всяка въздишка -
затихване на един вик".
Фредерико Гарсия Лорка
Крачи поетът из градините на Андалусия,
пее ли, пее "канте хондо" на изгрев, на залез...
Стене ли, стене из пясъчните дюни на душите ни,
като вричане безбрежно населя земно дните ни,
като видения вълнения сее вечно цъфтящи
неповехнали бели рози, увити с бръшлян...
Пей, поете, пей, не замлъквай и ти, камбанно
денонощно "дуенде", в покълнала рана
недалеко си от родната Гренада...
© Мариола Томова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Оле!!!
-
Достойно за Лорка.
Поздрав! -
Много хубаво-браво,а Фредерико да го духа!
-
Благодаря - и аз чувствувам близко всичко испанско - поезия,
музика, история, народ! -
Поздрави за този чудесен стих, Мариола! Велик поет е Лорка! Бил съм по Андалусия и неговата Гранада и споменът остава незабравим за мен!
-
Страхотно!
-
Камбанно деннонощно "дуенде"...
Край, млъквам...
-
Красиво! Поздрави!
-
Искаш ли истината?
Много ми харесва!
Поздрави от мен и тези около мен! -
Обичам Лорка.
Лудо се върти, сърце,
лудо се върти, сърце...
Поздрави, Тюркоаз, за твоята песен за Лорка. -
"Стене ли, стене из пясъчните дюни на душите ни,
като вричане безбрежно населя земно дните ни,"
!!!
Прекрасен стих с болезнени нотки!Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
