31 oct 2008, 7:05

Незатихнало

745 0 11

                                                                             "Всяка песен
                                                                               е едно затихване на любовта.
                                                                               Всяко светило -
                                                                               едно затихване на времето.
                                                                               Един възел във времето.
                                                                               И всяка въздишка -
                                                                               затихване на един вик".
                                                                                  
                                                                                     Фредерико Гарсия Лорка
 
 
Крачи поетът из градините на Андалусия,
пее ли, пее "канте хондо" на изгрев, на залез...
Стене ли, стене из пясъчните дюни на душите ни,
като вричане безбрежно населя земно дните ни,
като видения вълнения сее вечно цъфтящи
неповехнали бели рози, увити с бръшлян...
Пей, поете, пей, не замлъквай и ти, камбанно
денонощно "дуенде", в покълнала рана
недалеко си от родната Гренада...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...