22 сент. 2013 г., 21:02

Независимост

4.1K 1 4

 

 

Българийо - днес независима –

дарявам ти тези слова:

Пред никого, тиха и хрисима, 

не свеждай смирено глава!

 

Лъвът ти е горд, непокорен е.

Кога е зависел от друг?

Спартак ли, Ивайло, с тез корени,

въстанали именно тук?

 

Паисий, Раковски и Дякона,

а Кочо и Йово - с гърди

застанали смело и пряко на

робството? Мигар твърди 

 

чужд някой, че нямаме минало?

Ревниво  Петлешков и Райна;

Оборище, козните сринало;

Батак - пазят древната тайна

 

за общност (завет от Кубрата нам),

единство свещено и цел.

За сили, крепили брат – брата, сам;

за българин, знаме не свел. 

 

Поклон пред героите български,

зависимост робска от нас,

отхвърлили! Опити варварски

отбили, талаз след талаз.

 

Царю Фердинанде, признателни

и днес сме за твоя успех.

Четем манифеста, внимателни.

Гордеем се с този доспех.

 

Със тебе, Родино, сме свързани.
Спонтанен е нашият ген.    

А в делници тежки, забързани;

на тленното станали в плен;   

 

да помним героите, дръзките!

За български майки безчет!

С Отечество, пазещи връзките,

да следваме бащин обет!

 

                         (Дияна Ханджиева)

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дияна Ханджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво!
  • !!
  • Поздрав за стиха! Но! След първата национална катастрофа, меко казано е, че всички българи си спомнят за Кобурга с умиление. Ако аз бях писал стихотворението, не бих го сложил в пантеона редом с националните ни герои. Освен това има и един исторически анахронизъм - не бива да си присвояваме, чужди герои, като тракиеца Спартак напр., защото ще изпаднем в смешното положение на новоизлюпените "македонци", които твърдят, че Самуил е бил македонски цар. Иначе стихотворението напълно подхожда на духа на младия Димитровград, известен не само с чалга певиците на "Пайнер" в културното наследство на нова България!
  • Браво!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...