22 sept 2013, 21:02

Независимост

  Poesía » Civil
4.1K 1 4

 

 

Българийо - днес независима –

дарявам ти тези слова:

Пред никого, тиха и хрисима, 

не свеждай смирено глава!

 

Лъвът ти е горд, непокорен е.

Кога е зависел от друг?

Спартак ли, Ивайло, с тез корени,

въстанали именно тук?

 

Паисий, Раковски и Дякона,

а Кочо и Йово - с гърди

застанали смело и пряко на

робството? Мигар твърди 

 

чужд някой, че нямаме минало?

Ревниво  Петлешков и Райна;

Оборище, козните сринало;

Батак - пазят древната тайна

 

за общност (завет от Кубрата нам),

единство свещено и цел.

За сили, крепили брат – брата, сам;

за българин, знаме не свел. 

 

Поклон пред героите български,

зависимост робска от нас,

отхвърлили! Опити варварски

отбили, талаз след талаз.

 

Царю Фердинанде, признателни

и днес сме за твоя успех.

Четем манифеста, внимателни.

Гордеем се с този доспех.

 

Със тебе, Родино, сме свързани.
Спонтанен е нашият ген.    

А в делници тежки, забързани;

на тленното станали в плен;   

 

да помним героите, дръзките!

За български майки безчет!

С Отечество, пазещи връзките,

да следваме бащин обет!

 

                         (Дияна Ханджиева)

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дияна Ханджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!
  • !!
  • Поздрав за стиха! Но! След първата национална катастрофа, меко казано е, че всички българи си спомнят за Кобурга с умиление. Ако аз бях писал стихотворението, не бих го сложил в пантеона редом с националните ни герои. Освен това има и един исторически анахронизъм - не бива да си присвояваме, чужди герои, като тракиеца Спартак напр., защото ще изпаднем в смешното положение на новоизлюпените "македонци", които твърдят, че Самуил е бил македонски цар. Иначе стихотворението напълно подхожда на духа на младия Димитровград, известен не само с чалга певиците на "Пайнер" в културното наследство на нова България!
  • Браво!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...