22 sept 2013, 21:02

Независимост

  Poesía » Civil
4.1K 1 4

 

 

Българийо - днес независима –

дарявам ти тези слова:

Пред никого, тиха и хрисима, 

не свеждай смирено глава!

 

Лъвът ти е горд, непокорен е.

Кога е зависел от друг?

Спартак ли, Ивайло, с тез корени,

въстанали именно тук?

 

Паисий, Раковски и Дякона,

а Кочо и Йово - с гърди

застанали смело и пряко на

робството? Мигар твърди 

 

чужд някой, че нямаме минало?

Ревниво  Петлешков и Райна;

Оборище, козните сринало;

Батак - пазят древната тайна

 

за общност (завет от Кубрата нам),

единство свещено и цел.

За сили, крепили брат – брата, сам;

за българин, знаме не свел. 

 

Поклон пред героите български,

зависимост робска от нас,

отхвърлили! Опити варварски

отбили, талаз след талаз.

 

Царю Фердинанде, признателни

и днес сме за твоя успех.

Четем манифеста, внимателни.

Гордеем се с този доспех.

 

Със тебе, Родино, сме свързани.
Спонтанен е нашият ген.    

А в делници тежки, забързани;

на тленното станали в плен;   

 

да помним героите, дръзките!

За български майки безчет!

С Отечество, пазещи връзките,

да следваме бащин обет!

 

                         (Дияна Ханджиева)

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дияна Ханджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!
  • !!
  • Поздрав за стиха! Но! След първата национална катастрофа, меко казано е, че всички българи си спомнят за Кобурга с умиление. Ако аз бях писал стихотворението, не бих го сложил в пантеона редом с националните ни герои. Освен това има и един исторически анахронизъм - не бива да си присвояваме, чужди герои, като тракиеца Спартак напр., защото ще изпаднем в смешното положение на новоизлюпените "македонци", които твърдят, че Самуил е бил македонски цар. Иначе стихотворението напълно подхожда на духа на младия Димитровград, известен не само с чалга певиците на "Пайнер" в културното наследство на нова България!
  • Браво!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...