15 апр. 2010 г., 07:27

Незавършен

903 0 0

Алкохолен делириум вече втори ден...
или втора година?
Никакъв спомен -
жалка картинка.
Делириум тременс.
Само на 23 и не помня...
Нито проблясък,
празна инсомния,
разсипал се пясък.
Цели 23.
Къде отлетяха?
Като есенни пилци,
напълно ненужни счупени спици,
гранясали пръжки.
Те мои ли бяха?
Разсипано жито
по сивия път не в лехите,
непридобило плът,
похабено в мечтите
яйце, в стената разбито.
Обвито в мистерии,
завързано в риза
бяла, протрита,
чаша мътна боза,
наполовина изпита,
френетична истерия.
Непознато кръстовище
по задънени улици
върви заднешком,
плетейки безумици,
пълзи мълчешком
към изпепелено леговище.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кольо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...