Незавършен

Алкохолен делириум вече втори ден...
или втора година?
Никакъв спомен -
жалка картинка.
Делириум тременс.
Само на 23 и не помня...
Нито проблясък,
празна инсомния,
разсипал се пясък.
Цели 23.
Къде отлетяха?
Като есенни пилци,
напълно ненужни счупени спици,
гранясали пръжки.
Те мои ли бяха?
Разсипано жито
по сивия път не в лехите,
непридобило плът,
похабено в мечтите
яйце, в стената разбито.
Обвито в мистерии,
завързано в риза
бяла, протрита,
чаша мътна боза,
наполовина изпита,
френетична истерия.
Непознато кръстовище
по задънени улици
върви заднешком,
плетейки безумици,
пълзи мълчешком
към изпепелено леговище.