15 abr 2010, 7:27

Незавършен

  Poesía » Otra
903 0 0

Алкохолен делириум вече втори ден...
или втора година?
Никакъв спомен -
жалка картинка.
Делириум тременс.
Само на 23 и не помня...
Нито проблясък,
празна инсомния,
разсипал се пясък.
Цели 23.
Къде отлетяха?
Като есенни пилци,
напълно ненужни счупени спици,
гранясали пръжки.
Те мои ли бяха?
Разсипано жито
по сивия път не в лехите,
непридобило плът,
похабено в мечтите
яйце, в стената разбито.
Обвито в мистерии,
завързано в риза
бяла, протрита,
чаша мътна боза,
наполовина изпита,
френетична истерия.
Непознато кръстовище
по задънени улици
върви заднешком,
плетейки безумици,
пълзи мълчешком
към изпепелено леговище.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кольо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...