10 апр. 2024 г., 09:34

Незавършен сериал

806 0 0

Последен звън…

Дали да вдигнеш

чудиш, питаш се сега.

Чакам вън

да ме настигнеш,

чакам тихо под дъжда.

 

Вън вали,

очите капят,

сипят се безброй сълзи.

Как боли,

не се разтапят

ледовете от лъжи.

 

Колко време

вече мина.

Две ли? Три ли? Пет години!

Плуват в мене

всяка зима,

спомените, в мен изгнили.

 

Вече опитах

кво ли не…

Дрога, хапче, алкохол…

Ходжа питах,

гони ме.

Влюбени били са бол.

 

Не се изтри,

остана тука

в незавършения сериал.

Сцена три

отново чука,

но заварва ме умрял.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Krischo Все права защищены

Произведението е включено в:

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...