Apr 10, 2024, 9:34 AM

Незавършен сериал

  Poetry » Love
810 0 0

Последен звън…

Дали да вдигнеш

чудиш, питаш се сега.

Чакам вън

да ме настигнеш,

чакам тихо под дъжда.

 

Вън вали,

очите капят,

сипят се безброй сълзи.

Как боли,

не се разтапят

ледовете от лъжи.

 

Колко време

вече мина.

Две ли? Три ли? Пет години!

Плуват в мене

всяка зима,

спомените, в мен изгнили.

 

Вече опитах

кво ли не…

Дрога, хапче, алкохол…

Ходжа питах,

гони ме.

Влюбени били са бол.

 

Не се изтри,

остана тука

в незавършения сериал.

Сцена три

отново чука,

но заварва ме умрял.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Krischo All rights reserved.

Произведението е включено в:

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...