4 сент. 2008 г., 07:21

Незавършен спектакъл

Поэзия » Любовная

959 0 15

Смутени от неканената лудост
на най-необяснимото привличане,
внезапно изтрезнели, се събуждаме,
несигурни, че още се обичаме.

Телата ни крещят, окаменели.
Пияни думи блъскат се сред мрака.
Инерция те води пак към мене.
И всеки ден - един и същ спектакъл...

Какво да сторя?... ТИ си ме изваял!
С кого да почна всичко отначало?...
Тревогата се спъва в твойта стая
и мръзне с нас под тънко одеало.

Мълча. Виновна, но необходима!
А ти си твърд. И винаги - безгрешен...
Ако си тръгна в тази тъжна зима,
дали напролет Господ ще ни срещне?...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Смиф (Валентин Евстатиев)

С фини пръсти докосваш болезнени струни.
И се получава неповторима мелодия.

2011-11-21T17:07:05+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

разплака ме...
толкова си прекрасна...изваяна жена и поетеса...с обич.

2008-09-08T21:03:53+03:00
Уенди (Бианка Габровска)

Радвам се,че всеки е открил нещо за себе си.Поезията трябва да докосва.А на Маргарита благодаря за хубавото пожелание!

2008-09-08T08:03:30+03:00
враната (Маргарита Василева)

На пролет Господ винаги ни праща нещо ново.От сърце ти го желая!
С обич!

2008-09-08T06:25:34+03:00
natalia (Наталия Божилова)

Стихът е много силен, истински, нежен и в същото време разтърстващ.. Много ми хареса. Може би, защото там някъде и аз се познах. Поздрав!!

2008-09-07T20:00:50+03:00