Смутени от неканената лудост
на най-необяснимото привличане,
внезапно изтрезнели, се събуждаме,
несигурни, че още се обичаме.
Телата ни крещят, окаменели.
Пияни думи блъскат се сред мрака.
Инерция те води пак към мене.
И всеки ден - един и същ спектакъл...
Какво да сторя?... ТИ си ме изваял!
С кого да почна всичко отначало?...
Тревогата се спъва в твойта стая
и мръзне с нас под тънко одеало. ...