23 мая 2018 г., 13:01

Неизбежност

440 0 0

НЕИЗБЕЖНОСТ

 

Машинката е нещо "развалена"
 от сутринта  петата ме боли ме боли...
Тук Старостта е грабнала остена
и сякаш иска да ме унизи!

 

Аз знам, че болката ще мине.
Но по петите ми е Старостта,
сърцито ми от нея ще изстине
а може би ще ми отнеме и Света!

 

Аз знам, това е нещо неизменно –
това е жизнения кръговрът!
Сегашното измества всичко прежно
и прави "темане" на някой млад!

 

Аз за това на никой не се сърдя,
не мога всичко туй да променя!
Болезнено не го приемам, твърде,
но искам само да го обясня!

 

В задгробното не мога да повярвам...
Нима отново щи се преродя?!
Логично ли е тъй да си разкарвам?
О, по-добре ми е тук да си стоя!


 21.11.2011г. София

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...