23 мая 2018 г., 13:01

Неизбежност

442 0 0

НЕИЗБЕЖНОСТ

 

Машинката е нещо "развалена"
 от сутринта  петата ме боли ме боли...
Тук Старостта е грабнала остена
и сякаш иска да ме унизи!

 

Аз знам, че болката ще мине.
Но по петите ми е Старостта,
сърцито ми от нея ще изстине
а може би ще ми отнеме и Света!

 

Аз знам, това е нещо неизменно –
това е жизнения кръговрът!
Сегашното измества всичко прежно
и прави "темане" на някой млад!

 

Аз за това на никой не се сърдя,
не мога всичко туй да променя!
Болезнено не го приемам, твърде,
но искам само да го обясня!

 

В задгробното не мога да повярвам...
Нима отново щи се преродя?!
Логично ли е тъй да си разкарвам?
О, по-добре ми е тук да си стоя!


 21.11.2011г. София

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....