НЕИЗБЕЖНОСТ

Машинката е нещо "развалена"
 от сутринта  петата ме боли ме боли...
Тук Старостта е грабнала остена
и сякаш иска да ме унизи!

Аз знам, че болката ще мине.
Но по петите ми е Старостта,
сърцито ми от нея ще изстине
а може би ще ми отнеме и Света!

Аз знам, това е нещо неизменно –
това е жизнения кръговрът!
Сегашното измества всичко прежно
и прави "темане" на някой млад!

Аз за това на никой не се сърдя,
не мога всичко туй да променя!
Болезнено не го приемам, твърде,
но искам само да го обясня!

В задгробното не мога да повярвам...
Нима отново щи се преродя?!
Логично ли е тъй да си разкарвам?
О, по-добре ми е тук да си стоя!

 21.11.2011г. София