Звезда ще се роди в небето, на тебе ще я нарека,
до стопля винаги сърцето, когато пълно е с тъга.
За тебе стихове ще пиша, дори роман ще сътворя,
защото знаеш, че обичам и болката, и ужаса от самота.
Не ме е страх да го призная, и песен бих ти посветил,
и някога, когато идеш в рая, да чуеш, че до мен си бил.
И някъде, далече зная, друга ще те заплени,
а аз ще чувствам болката до края, защо ли искам те уви?
Дъга ще се роди в небето, на тебе ще я посветя
и слънцето тогава ще засвети, ще изгрее над света.
И някой, някъде ще каже "Виж каква дъга!",
но таз дъга е твоя вече, родила се от моята сълза. ...