Звезда ще се роди в небето, на тебе ще я нарека,

до стопля винаги сърцето, когато пълно е с тъга.
За тебе стихове ще пиша, дори роман ще сътворя,

защото знаеш, че обичам и болката, и ужаса от самота.

Не ме е страх да го призная, и песен бих ти посветил,

и някога, когато идеш в рая, да чуеш, че до мен си бил.

И някъде, далече зная, друга ще те заплени,

а аз ще чувствам болката до края, защо ли искам те уви?

Дъга ще се роди в небето, на тебе ще я посветя

и слънцето тогава ще засвети, ще изгрее над света.

И някой,  някъде ще каже "Виж каква дъга!",

но таз дъга е твоя вече, родила се от моята сълза.
Тогава, моля те спомни си, моля те за миг поне,