Незнайно...
Звезда ще се роди в небето, на тебе ще я нарека,
до стопля винаги сърцето, когато пълно е с тъга.
За тебе стихове ще пиша, дори роман ще сътворя,
защото знаеш, че обичам и болката, и ужаса от самота.
Не ме е страх да го призная, и песен бих ти посветил,
и някога, когато идеш в рая, да чуеш, че до мен си бил.
И някъде, далече зная, друга ще те заплени,
а аз ще чувствам болката до края, защо ли искам те уви?
Дъга ще се роди в небето, на тебе ще я посветя
и слънцето тогава ще засвети, ще изгрее над света.
И някой, някъде ще каже "Виж каква дъга!",
но таз дъга е твоя вече, родила се от моята сълза.
Тогава, моля те спомни си, моля те за миг поне,
че някъде едно момиче те обича от сърце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Моарейн Всички права запазени
