23 abr 2005, 12:27

Незнайно...

  Poesía
1.6K 0 1

Звезда ще се роди в небето, на тебе ще я нарека,

до стопля винаги сърцето, когато пълно е с тъга.
За тебе стихове ще пиша, дори роман ще сътворя,

защото знаеш, че обичам и болката, и ужаса от самота.

Не ме е страх да го призная, и песен бих ти посветил,

и някога, когато идеш в рая, да чуеш, че до мен си бил.

И някъде, далече зная, друга ще те заплени,

а аз ще чувствам болката до края, защо ли искам те уви?

Дъга ще се роди в небето, на тебе ще я посветя

и слънцето тогава ще засвети, ще изгрее над света.

И някой,  някъде ще каже "Виж каква дъга!",

но таз дъга е твоя вече, родила се от моята сълза.
Тогава, моля те спомни си, моля те за миг поне,

че някъде едно момиче те обича от сърце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Моарейн Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...