29 нояб. 2006 г., 10:52

Незнайно как

1.2K 0 13
Незнайно как започнах да те мразя,
до лудост да презирам мъката по теб,
не зная как успявам да погазя
спомена за най-любимия човек.

До вчера те обичах безрезервно
и всичко бе за мене ти,
но болката по теб безмерна
всяка част от мен унищожи.

Започнах даже себе си да мразя,
че със теб била съм онзи ден
и мъката успя да ме премаже,
само яростта остава в мен.

Въпреки това ще мога да запазя
малко обич от предишната такава
и когато се завърнеш с нея да те смажа-
да видиш обич как унищожава!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Искра Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...