29 нояб. 2006 г., 10:52

Незнайно как

1.2K 0 13
Незнайно как започнах да те мразя,
до лудост да презирам мъката по теб,
не зная как успявам да погазя
спомена за най-любимия човек.

До вчера те обичах безрезервно
и всичко бе за мене ти,
но болката по теб безмерна
всяка част от мен унищожи.

Започнах даже себе си да мразя,
че със теб била съм онзи ден
и мъката успя да ме премаже,
само яростта остава в мен.

Въпреки това ще мога да запазя
малко обич от предишната такава
и когато се завърнеш с нея да те смажа-
да видиш обич как унищожава!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Искра Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...