Незнайно как
до лудост да презирам мъката по теб,
не зная как успявам да погазя
спомена за най-любимия човек.
До вчера те обичах безрезервно
и всичко бе за мене ти,
но болката по теб безмерна
всяка част от мен унищожи.
Започнах даже себе си да мразя,
че със теб била съм онзи ден
и мъката успя да ме премаже,
само яростта остава в мен.
Въпреки това ще мога да запазя
малко обич от предишната такава
и когато се завърнеш с нея да те смажа-
да видиш обич как унищожава!
© Искра All rights reserved.

А предпочитам така!