Nov 29, 2006, 10:52 AM

Незнайно как

  Poetry
1.2K 0 13
Незнайно как започнах да те мразя,
до лудост да презирам мъката по теб,
не зная как успявам да погазя
спомена за най-любимия човек.

До вчера те обичах безрезервно
и всичко бе за мене ти,
но болката по теб безмерна
всяка част от мен унищожи.

Започнах даже себе си да мразя,
че със теб била съм онзи ден
и мъката успя да ме премаже,
само яростта остава в мен.

Въпреки това ще мога да запазя
малко обич от предишната такава
и когато се завърнеш с нея да те смажа-
да видиш обич как унищожава!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Искра All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...