Nov 29, 2006, 10:52 AM

Незнайно как 

  Poetry
888 0 13
Незнайно как започнах да те мразя,
до лудост да презирам мъката по теб,
не зная как успявам да погазя
спомена за най-любимия човек.

До вчера те обичах безрезервно
и всичко бе за мене ти,
но болката по теб безмерна
всяка част от мен унищожи.

Започнах даже себе си да мразя,
че със теб била съм онзи ден
и мъката успя да ме премаже,
само яростта остава в мен.

Въпреки това ще мога да запазя
малко обич от предишната такава
и когато се завърнеш с нея да те смажа-
да видиш обич как унищожава!

© Искра All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • По този текст написах "Помогнах ти да почнеш да го мразиш".
    Поздрав!
  • кефи ме...много силно стихче
  • Ех,давай мила!
    Само така!
  • Ако казвам всичко в очите, няма да остане нищо, което да напиша на листа!А предпочитам така!
  • Ако е само на листа - може!
  • Може би е така, Диди!Не обичам да пазя в себе си нещо, което ме наранява, предпочитам да го напиша на листа, отколкото да го кажа на човека, ако това ще нарани и него!
  • Да не ти попада човек, когато те е наранил, значи
  • Благодаря,Диди!Зловещото чувство беше плод на наранените ми чувства!
  • Майчице, зловещо звучи "да те смажа"...
  • Беше отдавна това чувство - просто изблик на краткотрайна емоция!
    Благодаря ви за критиката!
  • Много болка има!!! Гледай напред и нагоре и се обичай!!! Поздрави
  • Омразата унищожава повече теб. Просто го забрави, щом не можеш да обичаш. Поздрави за стиха, Искре!!!
  • обичта не може да унищожава, тя може само да съгражда. жалко е, ако превръщаме обич в омраза и ярост. истинската обич не се променя.
Random works
: ??:??