Потъват сенките, повлечени от мрака,
но чист е споменът, обгърнат във тъга,
морето вие, с тътена на влака,
летящ към пропастта незнайно как.
Луната заблестя на хоризонта,
проправи път сред морския простор,
а слънце осветява още фронта
и светят планините сред затвор...
Полъхва нощен бриз,
мигът отлита,
като каприз на мъничко дете,
и никой и сега не се запита, ...