Незнайно как...?!? (из Цикль)
- Простете, тук във тъмната гора,
нима изгубила сте се сама?!?
- Не зная що Ви буди интереса,
но отговора май ще Ви хареса!?!
- Кажете, драга, толкова красива,
що дирите във местност причудлива,
там, гдето няма ни човешки крак,
май таен звяр оставил Ви е знак?!?
- Да, страннико, Вий питате ме вяло,
но срам облива ми лицето цяло,
защото аз избягах от дома,
да срещам тайно тук любов сама.
- По дирите ми винаги вървят
безброй слуги и гувернантки стари,
досаждайки с въпроси и забрани,
не е ли време да им тропна с крак?
- Разбира се, е време, но все пак,
да хукнете сама във този мрак,
нима страхът неверен не догони
гърдите сладки, като две бонбони?!?
- Ах, не, не споменавайте гърди,
защото други срам ще долети
и ще изпълни пазвите ми топли,
спасете ме от ненадейни вопли!
- Не е ли чудно, че сте непознат,
а тъй нахално и във моя свят
навлизате безсрамно и умело,
а изчервена аз да свеждам чело.
- Простете, но от гъстата гора
аз на ръце ще да Ви изнеса
и ще Ви тръшна на една поляна...
- Аз... недостъпна исках да остана!!!
- Къде се губи този мой любим,
че може ненадейно, без да иска,
любимата му с друг да съгреши
и друг страстта и буйна да разплиска?!?
И усъмнила себе си сама,
объркана, и плаха, и ранима,
поруменяла цяла се обърна
и с длани непознатия обгърна.
Какво се случи в тъмната гора,
научих от измачкана трева.
Написах, но се изчерви перото!
Изтрих го! Срам полази ме защото.
© Лулу Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
А, колега, видЕхте ли са как и други се бъркат с именцето?
Разбрах, аз, що чините в тоз странен час, да дирите сама в гората, следите тайни във тревата... не каза Финдли!
Бенка, яко се изкефих, ама взе да ми става навик при теб! ( Леле, как прозвуча, изчерви се клавиатурата! )
Ave
-
името е Лейла и в моя случай няма нищо общо нито с Пърсиг, нито с Ерик Клептън
-
Лайла е един моя любима творба от Робърт Пърсиг. Дали на нея си се кръстила?
-
ейййййййй усмихна ме до ушите!това ще си го чета за разведрение!мнго ми хареса!поздрав!
-
с обич, Албена. -
ах, тии...палавница!
-
Браво, много забавно и добре написано!
Направо си е готово за сценка -
тъй, тъй, после като го възстановиш, можеш да ми го пратиш на мейла)))
-
Умееш да предизвикваш четящия...
Широко усмихната опитвам да възстановя изтритото...
Поздравявам те! -
ааа, през теб сигурно тайфун ша да е минал май, а?)))
-
ама разбира се, да не кажа, че гората е навсякъде, то всеки може да се сети) хубаво, че си се разсмяла, това е важното, демек не само тревата е останала доволна
-
ха ха хахаха
усмихна ме защото, разсмя ме направо, а пък ми беше едно сдухано
Много готино!
Да се самодобавя , че погледнах коментарите ...
Няма значение къде е гората.
Важно е, че е останала доволна тревата
пък и не само тя, надявам се -
Много е весело.Та къде казваш е тази гора?
-
посмях се с удоволствие и чакам продължението! поздрав!
-
хахаха винаги може да се измисли неочакван край
-
Абе умни сме се тук събрали
и на сагата сме края разгадали.
Разбрахме от какво тревата е била измачкана,
ама дано доволна да е момата останала...! -
да, баш като латино сериалите, само че нямам следващ епизод
-
Еее, не! Тъкмо стана интересно и то взе че свърши!!! Не съм съгласна, не съм!!! Много готино! Многоооооо!!!
-
давам, давам, то сега започва даването))
-
А какво е това "каквото трябва", а?
Хич не са глупости даже, вЕрвай! И давай все така! -
хаха, от класиката, Доре, хващаш мелодията и то само тръгва шегувам се, просто вместо с каквото трябва ми е пълна с глупости главата
-
Хехе Ех, че готино! Хаха Откъде ти идват такива в главата?!
п.п. Гроб съм! На никого няма да кажа! Честно -
ааа и да се сещаш - тихо, щото тук слагат едни големи червени точки радвам се на такива усмихнати
-
Хе,хеЕх, че забавна историяБраво, Бени!Невероятна сиКак ме усмихна самоПоздравче!
П.П Май и аз се сещам какво се е случило в тъмната гора
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
радвам се иначе като се кефиш, трябва да има повече неща, които да ни доставят удоволствие в ежедневието, а що се отнася до Финдли, той е един много уважаван и все още непосегнат от мен литературен образ, но може би не за дълго