Незнайно как...?!? (из Цикль)
- Простете, тук във тъмната гора,
нима изгубила сте се сама?!?
- Не зная що Ви буди интереса,
но отговора май ще Ви хареса!?!
- Кажете, драга, толкова красива,
що дирите във местност причудлива,
там, гдето няма ни човешки крак,
май таен звяр оставил Ви е знак?!?
- Да, страннико, Вий питате ме вяло,
но срам облива ми лицето цяло,
защото аз избягах от дома,
да срещам тайно тук любов сама.
- По дирите ми винаги вървят
безброй слуги и гувернантки стари,
досаждайки с въпроси и забрани,
не е ли време да им тропна с крак?
- Разбира се, е време, но все пак,
да хукнете сама във този мрак,
нима страхът неверен не догони
гърдите сладки, като две бонбони?!?
- Ах, не, не споменавайте гърди,
защото други срам ще долети
и ще изпълни пазвите ми топли,
спасете ме от ненадейни вопли!
- Не е ли чудно, че сте непознат,
а тъй нахално и във моя свят
навлизате безсрамно и умело,
а изчервена аз да свеждам чело.
- Простете, но от гъстата гора
аз на ръце ще да Ви изнеса
и ще Ви тръшна на една поляна...
- Аз... недостъпна исках да остана!!!
- Къде се губи този мой любим,
че може ненадейно, без да иска,
любимата му с друг да съгреши
и друг страстта и буйна да разплиска?!?
И усъмнила себе си сама,
объркана, и плаха, и ранима,
поруменяла цяла се обърна
и с длани непознатия обгърна.
Какво се случи в тъмната гора,
научих от измачкана трева.
Написах, но се изчерви перото!
Изтрих го! Срам полази ме защото.
© Лулу All rights reserved.
