Незнайно как...?!? (из Цикль)
- Простете, тук във тъмната гора,
нима изгубила сте се сама?!?
- Не зная що Ви буди интереса,
но отговора май ще Ви хареса!?!
- Кажете, драга, толкова красива,
що дирите във местност причудлива,
там, гдето няма ни човешки крак,
май таен звяр оставил Ви е знак?!?
- Да, страннико, Вий питате ме вяло,
но срам облива ми лицето цяло,
защото аз избягах от дома,
да срещам тайно тук любов сама.
- По дирите ми винаги вървят
безброй слуги и гувернантки стари,
досаждайки с въпроси и забрани,
не е ли време да им тропна с крак?
- Разбира се, е време, но все пак,
да хукнете сама във този мрак,
нима страхът неверен не догони
гърдите сладки, като две бонбони?!?
- Ах, не, не споменавайте гърди,
защото други срам ще долети
и ще изпълни пазвите ми топли,
спасете ме от ненадейни вопли!
- Не е ли чудно, че сте непознат,
а тъй нахално и във моя свят
навлизате безсрамно и умело,
а изчервена аз да свеждам чело.
- Простете, но от гъстата гора
аз на ръце ще да Ви изнеса
и ще Ви тръшна на една поляна...
- Аз... недостъпна исках да остана!!!
- Къде се губи този мой любим,
че може ненадейно, без да иска,
любимата му с друг да съгреши
и друг страстта и буйна да разплиска?!?
И усъмнила себе си сама,
объркана, и плаха, и ранима,
поруменяла цяла се обърна
и с длани непознатия обгърна.
Какво се случи в тъмната гора,
научих от измачкана трева.
Написах, но се изчерви перото!
Изтрих го! Срам полази ме защото.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лулу Всички права запазени
