Незная как, но ето - долетя
Не зная как, но ето - долетя
с невидими крила и тази Зима,
с пороя на окапали листа
и с лекотата на мъгла неизразима.
А разликата между тогава и сега
е тази, че сега е по-унило
да гледаме с потулена тъга
това, което е било и си отива
полекичка. И в тази белота
на зимата безпаметно значима
вървим върху затрупани листа
по пътища напълно изличими.
Усещаме ли, докато вървим:
отгоре мекичко е, а хрупти отдолу,
че си отива живот - неуловим
до първите кокичета наболи?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Вучев Все права защищены
