Незная как, но ето - долетя
Не зная как, но ето - долетя
с невидими крила и тази Зима,
с пороя на окапали листа
и с лекотата на мъгла неизразима.
А разликата между тогава и сега
е тази, че сега е по-унило
да гледаме с потулена тъга
това, което е било и си отива
полекичка. И в тази белота
на зимата безпаметно значима
вървим върху затрупани листа
по пътища напълно изличими.
Усещаме ли, докато вървим:
отгоре мекичко е, а хрупти отдолу,
че си отива живот - неуловим
до първите кокичета наболи?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Вучев Всички права запазени
