Незримото се възмущава

11 мая 2016 г., 11:55

Поэзия » Гражданская

418 0 2

Над празният лист замислен лъч от отвъдното спира.

Мисълта политва и точно визира денят безплоден,

тъмната пяна.

Покруса.... И болка голяма.

Просешка ръка..., а милост няма.

Само поета в душата си бърка.

Трошица от своята вяра дарява.

И със сивите гънки на мозъка богат недоумява,

човешките нерадости съпреживява.

Незримото се възмущава, че в този свят объркан

някой топлината смразява.

Докато с нежната си струна поета оплаква и крепи

несретата съдба и сърцето на просяка.