Незримото се възмущава
Незримото се възмущава
Над празният лист замислен лъч от отвъдното спира.
Мисълта политва и точно визира денят безплоден,
тъмната пяна.
Покруса.... И болка голяма.
Просешка ръка..., а милост няма.
Само поета в душата си бърка.
Трошица от своята вяра дарява.
И със сивите гънки на мозъка богат недоумява,
човешките нерадости съпреживява.
Незримото се възмущава, че в този свят объркан
някой топлината смразява.
Докато с нежната си струна поета оплаква и крепи
несретата съдба и сърцето на просяка.
© Йонка Янкова All rights reserved.
