Ах, дяволите - мътни да те вземат!
Защо си ми притрябвала в живота,
че нямам си достатъчно проблеми,
и тебе да те влача със хомота?!..
Какво, че съм прегърнат и целуван,
със нежност, топлина и съм обичан,
щом вместо да се смея, само псувам,
че мразя се, защото съм различен...
Различен ли? Досущ съм като другите -
онези, грозно-свикнали мъже,
съдбата, на които дава чудото -
най-истинска любов да ги зове!.. ...