28 мар. 2019 г., 21:49

Ничий.

1K 7 5

Ах, дяволите - мътни да те вземат! 

Защо си ми притрябвала в живота, 

че нямам си достатъчно проблеми, 

и тебе да те влача със хомота?!.. 

Какво, че съм прегърнат и целуван, 

със нежност, топлина и съм обичан, 

щом вместо да се смея, само псувам, 

че мразя се, защото съм различен... 

Различен ли? Досущ съм като другите - 

онези, грозно-свикнали мъже, 

съдбата, на които дава чудото - 

най-истинска любов да ги зове!.. 

Не трябваше, защото я убивам. 

Със влюбени мечти и обещания. 

А празното във думите покрѝва, 

загубените някога, желания... 

Отивай си, любов! Не ми приличаш! 

На мене ми подхожда безразличие. 

А ти недей! Не смей да ме обичаш! 

Не съм за теб. Защото аз съм ничий... 

 

Стихопат. 

(DannyDiester)

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Винаги те чета с голям интерес! Изключителна поезия, поднесена с много стил!
  • Ти си вече неин, Дани! Бил си ничий, но сега не си! Не прогонвай ласката, обсебването, отдай им се напълно и без страх! Хубаво е да се чувстваш нужен, да пренадлежиш на някой и, когато ви свързва Любов, това е направо божествено!
    Желая ти го! Горещо ти го желая!
  • Вълнуващо! Дани, когато една жена обича, нищо не може да я отблъсне, защото със сърцето си усеща докога, докъде и колко може да даде и да получи. А точно тази дума "ничий"... лавината ще отприщи вулканичност!
  • Знае тя. Не може да си ничий!
  • А душата има нужда да обичаш...Поздрави за стиха! Хареса ми!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...