Ничий.
Ах, дяволите - мътни да те вземат!
Защо си ми притрябвала в живота,
че нямам си достатъчно проблеми,
и тебе да те влача със хомота?!..
Какво, че съм прегърнат и целуван,
със нежност, топлина и съм обичан,
щом вместо да се смея, само псувам,
че мразя се, защото съм различен...
Различен ли? Досущ съм като другите -
онези, грозно-свикнали мъже,
съдбата, на които дава чудото -
най-истинска любов да ги зове!..
Не трябваше, защото я убивам.
Със влюбени мечти и обещания.
А празното във думите покрѝва,
загубените някога, желания...
Отивай си, любов! Не ми приличаш!
На мене ми подхожда безразличие.
А ти недей! Не смей да ме обичаш!
Не съм за теб. Защото аз съм ничий...
Стихопат.
(DannyDiester)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
