diesto (Данаил Антонов)
1039 617
28.03.2019 г., 21:49 ч.

Ничий. 

  Поезия » Любовна, Философска, Свободен стих
742 7 5

Ах, дяволите - мътни да те вземат! 

Защо си ми притрябвала в живота, 

че нямам си достатъчно проблеми, 

и тебе да те влача със хомота?!.. 

Какво, че съм прегърнат и целуван, 

със нежност, топлина и съм обичан, 

щом вместо да се смея, само псувам, 

че мразя се, защото съм различен... 

Различен ли? Досущ съм като другите - 

онези, грозно-свикнали мъже, 

съдбата, на които дава чудото - 

най-истинска любов да ги зове!.. 

Не трябваше, защото я убивам. 

Със влюбени мечти и обещания. 

А празното във думите покрѝва, 

загубените някога, желания... 

Отивай си, любов! Не ми приличаш! 

На мене ми подхожда безразличие. 

А ти недей! Не смей да ме обичаш! 

Не съм за теб. Защото аз съм ничий... 

 

Стихопат. 

(DannyDiester)

 

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Винаги те чета с голям интерес! Изключителна поезия, поднесена с много стил!
  • Ти си вече неин, Дани! Бил си ничий, но сега не си! Не прогонвай ласката, обсебването, отдай им се напълно и без страх! Хубаво е да се чувстваш нужен, да пренадлежиш на някой и, когато ви свързва Любов, това е направо божествено!
    Желая ти го! Горещо ти го желая!
  • Вълнуващо! Дани, когато една жена обича, нищо не може да я отблъсне, защото със сърцето си усеща докога, докъде и колко може да даде и да получи. А точно тази дума "ничий"... лавината ще отприщи вулканичност!
  • Знае тя. Не може да си ничий!
  • А душата има нужда да обичаш...Поздрави за стиха! Хареса ми!
Предложения
: ??:??