Ничий.
Ах, дяволите - мътни да те вземат!
Защо си ми притрябвала в живота,
че нямам си достатъчно проблеми,
и тебе да те влача със хомота?!..
Какво, че съм прегърнат и целуван,
със нежност, топлина и съм обичан,
щом вместо да се смея, само псувам,
че мразя се, защото съм различен...
Различен ли? Досущ съм като другите -
онези, грозно-свикнали мъже,
съдбата, на които дава чудото -
най-истинска любов да ги зове!..
Не трябваше, защото я убивам.
Със влюбени мечти и обещания.
А празното във думите покрѝва,
загубените някога, желания...
Отивай си, любов! Не ми приличаш!
На мене ми подхожда безразличие.
А ти недей! Не смей да ме обичаш!
Не съм за теб. Защото аз съм ничий...
Стихопат.
(DannyDiester)
© Данаил Антонов All rights reserved.
