Ничий.
Ах, дяволите - мътни да те вземат!
Защо си ми притрябвала в живота,
че нямам си достатъчно проблеми,
и тебе да те влача със хомота?!..
Какво, че съм прегърнат и целуван,
със нежност, топлина и съм обичан,
щом вместо да се смея, само псувам,
че мразя се, защото съм различен...
Различен ли? Досущ съм като другите -
онези, грозно-свикнали мъже,
съдбата, на които дава чудото -
най-истинска любов да ги зове!..
Не трябваше, защото я убивам.
Със влюбени мечти и обещания.
А празното във думите покрѝва,
загубените някога, желания...
Отивай си, любов! Не ми приличаш!
На мене ми подхожда безразличие.
А ти недей! Не смей да ме обичаш!
Не съм за теб. Защото аз съм ничий...
Стихопат.
(DannyDiester)
© Данаил Антонов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Винаги те чета с голям интерес! Изключителна поезия, поднесена с много стил!
-
Ти си вече неин, Дани! Бил си ничий, но сега не си! Не прогонвай ласката, обсебването, отдай им се напълно и без страх! Хубаво е да се чувстваш нужен, да пренадлежиш на някой и, когато ви свързва Любов, това е направо божествено!
Желая ти го! Горещо ти го желая! -
Вълнуващо! Дани, когато една жена обича, нищо не може да я отблъсне, защото със сърцето си усеща докога, докъде и колко може да даде и да получи. А точно тази дума "ничий"... лавината ще отприщи вулканичност!
-
Знае тя. Не може да си ничий!
-
А душата има нужда да обичаш...Поздрави за стиха! Хареса ми!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
