8 окт. 2015 г., 23:25

Ничия история

889 0 0

Има истории,
скрити от времето.
В края на всеки септември
все завалява
и някак си тъмното
сгушва се в чай със канела.
Има истории,
неизживявани.
В пръснати морски вълни
колко ли думи
недоизказани,
шепнат и още боли.
Има истории,
оплетени в клоните.
Tихият есенен вятър
отрони ги всичките..
После помоли-
да стъпвам едва по земята.
Има истории..
Твоята, моята,
ничии малки вселени.
Изтъркани, с прах,
разпръснати в многото...
Колко сълзи ще намерят...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Някоя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...