8.10.2015 г., 23:25

Ничия история

880 0 0

Има истории,
скрити от времето.
В края на всеки септември
все завалява
и някак си тъмното
сгушва се в чай със канела.
Има истории,
неизживявани.
В пръснати морски вълни
колко ли думи
недоизказани,
шепнат и още боли.
Има истории,
оплетени в клоните.
Tихият есенен вятър
отрони ги всичките..
После помоли-
да стъпвам едва по земята.
Има истории..
Твоята, моята,
ничии малки вселени.
Изтъркани, с прах,
разпръснати в многото...
Колко сълзи ще намерят...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Някоя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...