8.10.2015 г., 23:25

Ничия история

884 0 0

Има истории,
скрити от времето.
В края на всеки септември
все завалява
и някак си тъмното
сгушва се в чай със канела.
Има истории,
неизживявани.
В пръснати морски вълни
колко ли думи
недоизказани,
шепнат и още боли.
Има истории,
оплетени в клоните.
Tихият есенен вятър
отрони ги всичките..
После помоли-
да стъпвам едва по земята.
Има истории..
Твоята, моята,
ничии малки вселени.
Изтъркани, с прах,
разпръснати в многото...
Колко сълзи ще намерят...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Някоя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...