Ничия приказка
Тази приказка не е за малки дечица
и не свършва с красива принцеса на бала –
в нея маха тъгата с крила като птица,
всички празнични дати до кост изкълвала.
Той е сам и си ляга със дрехите често
(сякаш скитник, замръкнал под някоя круша),
носи цялата болка за своя невеста
и на другата сутрин се топли под душа.
Разчертава деня си на малки квадрати –
черно-бели шахматни полета горчиви.
Дълго двете монети наум ще пресмята
и ще жали за своите мъртви и живи.
Ще го видите – седнал на крайната маса
как по бяла салфетка със молива драска.
Щом отпие от чашата с тъжна гримаса,
той си спомня отминали обич и ласки...
И когато си тръгне – ще спре до вратата,
"лека вечер" с привидна усмивка ще каже.
По-нататък отказва да пише ръката –
тази приказка не е за възрастни даже!...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Никифоров Все права защищены
