10 авг. 2006 г., 10:11

Ние

1K 0 1
Хей, любов, къде си,
каде отиде, защо ме остави,
как да те забравя!
Защо искам смъртта да дойде,
без да пита, да вземе моя дъх
и да сложи край на дните ми?
Пиша аз за теб,
да видиш мойте мисли,
да чуеш моя глас,
без страх да ме прегърнеш,
да искаш да ме целунеш,
да ме обичаш на един дъх
и да се насладим на живота,
докато тя не дойде!
Докато не пожелаем огъня
на ада да ни изгори -
заради любовта и греховете ни!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гери П Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...