10.08.2006 г., 10:11

Ние

1K 0 1
Хей, любов, къде си,
каде отиде, защо ме остави,
как да те забравя!
Защо искам смъртта да дойде,
без да пита, да вземе моя дъх
и да сложи край на дните ми?
Пиша аз за теб,
да видиш мойте мисли,
да чуеш моя глас,
без страх да ме прегърнеш,
да искаш да ме целунеш,
да ме обичаш на един дъх
и да се насладим на живота,
докато тя не дойде!
Докато не пожелаем огъня
на ада да ни изгори -
заради любовта и греховете ни!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гери П Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...