23 июн. 2007 г., 22:20

Ние...

990 0 3
 

Когато сама

Остана в нощта

Безумна тъга

Изпива деня

Сърцето ранено

Бие сломено

Страда във мене

На теб подчинено

Душата ми - твоя

Крещи във пороя

Изгаря във зноя

Във болката моя

И плачат очите

И страдат сълзите

Като огън в горите

Се палят мечтите

И твоя оставам

Аз днес се предавам

На теб се отдавам

И теб притежавам

Нима късно е ВЕЧЕ

Гордостта ти обрече

Ревността ми ни пречи

Да вървим надалече

Любим мой и различен

Завинаги заедно така те обичам

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Терзийска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...