23.06.2007 г., 22:20

Ние...

985 0 3
 

Когато сама

Остана в нощта

Безумна тъга

Изпива деня

Сърцето ранено

Бие сломено

Страда във мене

На теб подчинено

Душата ми - твоя

Крещи във пороя

Изгаря във зноя

Във болката моя

И плачат очите

И страдат сълзите

Като огън в горите

Се палят мечтите

И твоя оставам

Аз днес се предавам

На теб се отдавам

И теб притежавам

Нима късно е ВЕЧЕ

Гордостта ти обрече

Ревността ми ни пречи

Да вървим надалече

Любим мой и различен

Завинаги заедно така те обичам

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Терзийска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....